Преподавателска дейност:

Задължителни лекционни курсове в бакалавърската степен:

1. Литература на Средновековието, Барока и Просвещението

В лекционния курс се разглеждат първите писмени литерaтурни документи на немски език, средновековната литература (дворцов епос и минезанг), литературата на Барока  и литературата от периода на  Просвещението в Германия. В края на семестъра се разглежда и течението „Бурни устреми”. Проследяват се историческите предпоставки, философските школи и течения и политическите параметри, обуславящи възникването и развитието на Просвещението в Европа и Германия. Специално внимание се отделя на промените в естетическата парадигма на отделните жанрове, които се демонстрират с разглеждането на представителни произведения от тази епоха. В  края на третия семестър студентите полагат изпит върху разглежданите аспекти на литературната история и естетика. В семинарните занятия се разглеждат автори и теми от обсъждания период. Студентите имат текуща оценка и разработват самостоятелни теми и реферати.

2. Литература на Немската класика и Романтизма

Дисциплината проследява в хронологичен план съществените етапи в развоя на немскоезичната литература от Немската класика до края на Романтизма. Особено внимание се отделя на естетическата концепция на немската класика с най-представителните произведения на Гьоте и Шилер от този период. Лекцията запознава студентите с основни философски течения и естетически школи на ранния и късния немски романтизъм  и с паралелното съществуване на разнородни теоретично-естетически и литературни явления. Специален акцент се поставя върху интерпретацията на Гьотевия „Фауст” и на творби от Новалис, Айхендорф, Хьолдерлин и Клайст. Обръща се внимание на влиянието, което оказват върху развитието на литературата и националната идея освободителните войни срещу Наполеон.

На семинарите студентите получават задълбочени познания върху отделните течения, запознават се и с основни автори и произведения. Имат текуща оценка и разработват самостоятелни домашни работи и реферати.

 

3. Литературата на Германия след Втората световна война

Целта на лекционния курс е да запознае студентите  с историческата и политическа ситуация в Германия  след края на Втората световна война, по време на ерата Аденауер, на бурните политически и културни промени от 70те и 80те години на 20 век, след падането на Берлинската стена и обединението на двете германски държави след 1989 г. и тяхното отражение в литературата. Литературата участва като важен дискурс, който отразява тези събития, но и активно им влияе. В лекцията се проследява  взаимодействието между литературна традиция и обновление, смяната на философските, естетически и жанрови парадигми в различните етапи на развитие на немската литература  след 1945 г. и тяхната връзка с европейските литературни процеси, като в същото време се обръща внимание и на сложността на тези процеси и на условността на всяка литературна периодизация. Семинарите към дисциплината изграждатаналитично-интерпретативни умения във връзка с особеностите на различните произведения, жанрове и естетически школи и направления.

 

Семинари към лекционните курсове:

Семинар „Г.Е. Лесинг – теория на драмата и драматично творчество”

Семинарът е предназначен за студенти от втори курс и е пряко свързан с лекционния курс към литература първа част „Литература на Барока, Просвещението и Бурни устреми”.  В семинара се разглеждат представителни драми на немското Просвещение в контекста на историческото, политическото и философското развитие на Германия през 18 век, изтъкват се съществените отлики с драмата на Класицизма и ранното Просвещение. Драматическата теория на Лесинг се представя в сравнение с общоевропейското литературно развитие в тази епоха. В подробни интерпретации на драматическото творчество на Лесинг студентите се запознават с жанровите характеристики на драмата и с нейното развитие и обновление по времето на Просвещението.

 

Семинар „Кратък разказ”

Семинарът е предназначен за студенти от четвърти курс и е пряко свързан с лекционния курс  „Литературата на Германия след Втората световна война”. Разглеждат се особеностите и развитието на разказа в немската литература след 1945 г., изтъква се иновативността на този нов жанр за немската литература, възникнал под влиянието на американската short story. Жанрът се ситуира в историческия и философски контекст на времето след 1945 г., като се отчитат особеностите на различните времеви отрязъци и тяхното отражение върху промените на тематичната и естетическа парадигма. Семинарът задълбочава литературно-историческите познания на студентите и развива интерпретативни умения, които са важен компонент от германистичното образование.

 

Избираем лекционен курс:

Увод в анализа на литературния текст

Курсът има за цел да въведе студентите в особеностите на литературното произведение като фикционален и многозначен текст, чийто анализ зависи както от отношенията  вътре в текста, така и от културно-историческия контекст, в който той се разглежда. Тъй като семинарът е предназначен за първокурсници, възможните  теоретични подходи при  литературната интерпретация са  упоменати, но акцентите на семинара са поставени по-скоро върху  спецификите на отделните литературни жанрове и на специфични литературнотеоретични понятия, свързани с анализа на литературния текст. Изясняват се понятия като постъпателно действие, фиктивен разказвач и разказвателна перспектива, комично, трагично, лирически Аз и тяхната функция в художествения текст.  Обръща се внимание върху различните възможности за тълкуване в зависимост от хоризонта на очакване на реципиента, подчертава се  многозначността на литературния текст и фактът, че никоя интерпретация не може да бъде окончателна.

 

Дисциплини в магистърска програма Език-култура-превод

Задължителна дисциплина:

Литературата в интертекстуален дискурс:

Целта на лекционния курс ”Литературата в интертекстуален дискурс” е да запознае студентите с най-новите интертекстуални теории и да изгради умения за откриване и анализиране на функциите и въздействието на интертекстуалните препратки в литературния текст.  Акцентът и по-нататъшната методология на интерпретация на литературните текстове се концентрират върху структуралистичните интертекстуални теории, които отчитат отношението текст-действителност и отношението между отделни дискурси и жанрове, между литературни текстове или части от тях. На основата на това теоретично въведение се разглеждат художествената роля и въздействие на интертекстуалните препратки в отделни литературни текстове, като се отчита творческото взаимодействие между мит и литературен текст и се проследява претворяването на антични и средновековни мотиви и сюжети в творби на немското Просвещение и Романтизъм и особено в емблематични произведения на съвременната немскоезична литература.

 

Избираеми дисциплини:

Историята като обект и като субективно преживяване в литературата от различни ъгли  

Предмет на курса е немскоезичната литература от 70те години  на двадесети век до наши дни, създадена в различни „точки” на немскоезичното пространство – Федералната република, ГДР, Австрия, Швейцария , отразяваща по различен начин процесите на бурно обществено развитие, на смяна на епохата и на културната парадигма. Особено внимание се отделя на историческите и социокултурни процеси на т.нар. „преход” и на литературното им отражение „на Изток и на Запад”.  Тематичното определение „литература от ръзлични ъгли” загатва за различните перспективи на отразяване на личния исторически опит в литературата и на различното написване на литературната история. Тези различни перспективи на различно преживените процеси все повече се пресичат и преплитат след 1989 г., като границите между тях стават все по-необозрими. Целта на курса е да се сравнят различните литературно фиксирани свидетелства на епохата и да се установи общото между тях в разбирането за човека, историята и развитието им напред в един все по-глобализиращ се свят.             Корпусът от текстове обхваща творби на Г. Грас, Кр. Волф, Ханс Магнус Енценсбергер, П. Хандке, Макс Фриш, Фолкер Браун, Кристоф Хайн, Инго Шулце.

Мигрантска литература

Дисциплината запознава студентите с тази сравнително нова литература, която с право се счита за неразделна част от немскоезичната литература днес. Цел на курса е да изгради аналитично-интерпретативни умения във връзка с особеностите на различните текстове: влиянието на наративната традиция на родната култура и на немскоезичните образци, ролята на медиите и пазарните стратегии  върху посланието и поетиката на текстовете.Творбите на немски език от автори, които не са с немски произход, имат особено релевантна роля в интеркултуралния диалог. Лекционният курс поставя акценти върху особеностите на мигрантската литература в Германия и Австрия, разглеждайки творчеството на някои от най-ярките й представители като Емине Севги Йоздамар, Зафер Сеночак, Феридун Заимоглу, Йоко Тавада, Илия Троянов, Димитър Динев и др. Ударението пада върху различния ъгъл на разглеждане на действителността, върху резултата от срещата между различни култури и езици.

Монография:

 

Между отрицанието и надеждата. Поетологични наблюдения върху разказите на Хайнрих Бьол. Пеликан Алфа: София 1997, ISBN 954-511-041-4.

 

Съставителства:

1. Светлана Арнаудова (съставител): Словото – класическо и ново. Юбилейна конференция на ФКНФ, том 1.  Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2007 г.
2. Светлана Арнаудова (съставител): Юбилеен сборник в чест на проф. Надежда Дакова-Аксентиева „Литературни пространства без граници”. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2008 г.
3. Emilia Dentschewa, Maja Razbojnikova-Frateva, Emilia Baschewa, Reneta Kileva-Stamenova, Radka Ivanowa, Svetlana Arnaudova (Hrsg.): Traditionen, Herausforderungen und Perspektiven in der germanistischen Lehre und Forschung. Sofia: Verlag der St.-Kliment-Ochridski-Universität 2015.

 

Статии:

 

1. Peter Handke, „Der kurze Brief zum langen Abschied“: Melancholie und Hoffnung, Tradition und Innovation in einem zeitgenössischen Entwicklungsroman. In: Moderne und Postmoderne. Germanica. Jahrbuch für deutschlandkundliche Studien, Sofia 1995/1996,152-158.

 

2. Themenkonstanz, Zeitverhältnisse und Motivwandel in Bölls Erzählung „Das Brot der frühen Jahre“. In: Deutsche Literatur im Umbruch der Geschichte. Universitätsverlag „St. Kliment Ochridski“, Sofia 1997, 109-117.

 

3. Heine und das Bild der anderen in den „Reisebildern“. In: Heinrich Heine und Europa. Germanica. Jahrbuch für deutschlandkundliche Studien, Sofia 1997, 239-246.

 

4. Toleranz gegen Intoleranz im Werk von Heinrich Böll. In: Toleranz heute. In: Germanica. Jahrbuch für deutschlandkundliche Studien, Sofia 1998, 125-132.

 

5. Bölls Rezeption in Bulgarien und einige Aspekte der Arbeit an Bölls Texten im fremdsprachigen Unterricht an der Sofioter Universität. In: Die Grenzen öffnen. Beiträge zu einer europäischen Germanistik. Hsg. Gregor Meder. Essen 2000, 63-73.

 

6. Mythos und Frauenbild im Frühwerk von Arno Schmidt. In: Mythos-Geschlechterbeziehungen-Literatur. Germanica. Jahrbuch für deutschlandkundliche Studien, Sofia 2000, 177-188.

 

7. Литературата като пророчество и интелектуално самосъхранение. Радиоесетата на Арно Шмид. В: Краят на хилядолетието. Носталгии, раздели и надежди. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София 2000, 298-304.

 

8. Die Zeitenthobenheit der Kunst und die Arbeit an der Sprache in den Prosatexten von Arno Schmidt. In: Die Grenzen öffnen. Beiträge zu einer europäischen Germanistik. Hsg. Gregor Meder. Essen

 

9. Untersuchungen zu den frühen Erzählungen von Heinrich Böll. В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, т. 89, София, 2003 г., 127-142.

 

10. Umkehr und Zertrümmerung des Mythos in Arno Schmidts „Caliban über Setebos“. In: Mythos und Krise in der deutschsprachigen Literatur des 19. und des 20. Jahrhinderts. Thelem, Dresden 2004, 149-159.

 

11. Гьоте в представата на немските постмодернисти. В: Гьоте, Фауст – нови интерпретации,  ПИК, Велико Търново 2005, 109-120.

 

12. Die Prosa von Yoko Tawada – eine Reise zwischen zwei Welten. In: Interkulturalität und Nationalkultur in der deutschsprachigen Literatur. Germanica. Jahrbuch der Germanistik in Bulgarien. Thelem, Dresden 2006, 341-350.

 

13. Мигрантската литература в Германия – език на близостта и на една нова идентичност. В: Политики на различието, езици на близостта. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София  2006, 281-290.

 

14. Joseph Roth und die Aufhebung der Grenze in der Literatur der 1920er Jahre – ein alter Mythos oder ein literarischer Topos? In: Jahrbuch der Germanistik in Bulgarien. Interkulturalität und Intertextualität. Elias Canetti und Zeitgenossen. Thelem: Dresden, 2007, 321-331.

 

15. За рецепцията на Фройд в съвременната немска литература след Втората световна война: Зигмунд Фройд и Арно Шмид. В: Словото – класическо и ново. Юбилеен сборник на ФКНФ. Университетско издателство: София, 2007 г., 197-203.

 

16. Мигрантската литература в Германия – преодоляната граница между Изтока и

Запада. В: L’idée de frontiére dans les litératures romanes. Presse universaitaires de

Sofia „Saint Clément d’ Ohrid”, Sofia, 2007, 356-363.

 

17. Хайне и еврейството: за Шекспир, Шайлок и Джесика. В: Хайнрих Хайне – нега, ирония и злъч. Издателство „Пик”, Велико Търново, 2008, 133-149.

 

18. Емиграцията и родината в романите на Алек Попов. В: Литературни пространства без граници. Университетско издателство”Св. Климент Охридски”, София, 2008 г., 278-289.

 

19. Предговор към юбилейния сборник в чест на проф. д-р Н.Дакова-Аксентиева. В: Литературни пространства без граници. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 2008 г.

 

20. Интертекстуалност в творбата на Гюнтер Грас Фикс идеи или германците измират. В. Търново: Изд. Пик, 2009, 85-101.

 

21. Identität und Identitätsverlust in den Romanen von Ilija Trojanow und Yadé Kara. In: Kulturtransfer und Kulturkonflikt. Thelem: Dresden, 2009, 284-293.

 

22. Добрите съседи спазват дистанцията: За произхода и родината в постмодерното ни съвремие. В: Езици и култури в диалог. Традиции, приемственост, новаторство. Университетско издателство”Св. Климент Охридски”, София, 2010 г., 404-410.

 

23. Представите на немските романтици за бъдещето на Европа. В: Немски романтизъм: Пътеводни проекти. Велико Търново: Изд. ПИК, 2011, 63-79.

 

24. Die Rolle der interkulturellen Germanistik bei der Bekämpfung von Fremd- und Feindbildern. Фабер, 2012, 177-183.

 

25. Поезията на Хосе Оливер – пътуване между Испания и Германия В: Encuentros: El español: territorio de encuentros. 50 años de licenciatura en Filología Española en la Universidad de Sofía, 2012, 268-274.

 

26. Die Überwindung der Fremdheit durch Sprache. Die Prosa von Yoko Tawada, Emine Sevgi Özdamar und Dimitre Dinev. In: Sprachen und Kulturen in (Inter)Aktion. Hellenogermanica 1. Peter Lang: Frankfurt am Main, 2013, 145-157.

 

27. Widerstаnd und ästhetische Verfahren in den frühen Texten von Herta Müller. В:Чуждоезиковото обучение днес. Юбилеен сборник по повод 65-годишнината на проф. Павлина Стефанова. НБУ: София 2013, 281-292.

 

28. За рецепцията на Лудвиг Холберг в Германия през 18 и 19 век. В: 18 век и Европа. Университетско издателство”Св. Климент Охридски”, София, 2013, 221-229

 

29. Текстът като модел: фактологическите „грешки” и премълчаванията в новелата на Хайнрих фон Клайст „Земетресението в Чили”. В: Хоризонти на филологическото знание. Юбилеен сборник по повод 100-годишнината от рождението на проф. Любомир Огнянов-Ризор. Университетско издателство”Св. Климент Охридски”, София, 2013, 85-96.

 

30. Индивидуалната и комуникативната памет в творчеството на Херта Мюлер и Каталин Флореску. Университетско издателство „Св.св. Кирил и Методий”, Велико Търново, сп. Проглас, кн.1, 2014, 5-27.

 

31. Трансформация на античния мит и модели на действителността в творчеството на Хайнрих фон Клайст: драмата Пентезилея. В: Studia Classica Serdicensia, том 3, 2014, 11-20. Университетско издателство”Св. Климент Охридски”, София.

 

32. Литературата на немското малцинство в Банат между традицията и иновацията. В: Балканските езици и литератури. Дивергенция и конвергенция. Университетско издателство”Св. Климент Охридски”, София, 2014 г., 485-492.

 

33. Formen und Funktionen von Mehrsprachigkeit und Sprachwechsel in literarischen Texten der Gegenwart. In: Maria Grozeva-Minkova u. a. (Hg.): Germanistik in Bulgarien, Band 1. Издателство на НБУ: София, 2015, 171-179.

 

34. Geschichtskonstruktion und transnationale Schreibweisen osteuropäischer Migranten in der deutschsprachigen Literatur. In: Emilia Dentschewa u.a.(Hg.): Traditionen, Herausforderungen und Perspektiven in der germanistischen Lehre und Forschung. Sofia: Verlag der St.-Kliment-Ochridski-Universität 2015, 238-254.

 

35. Патриотизъм и космополитизъм в творчеството на Ханс Кристиан Андерсен. В: Ханс Кристиан Андерсен – отвъд границите и времето. Университетско издателство”Св. Климент Охридски”, (под печат).

 

 

      Доклади

Участия в международни конгреси и конференции с доклад:

1. Международна конференция „Moderne und Postmoderne”. София, 1994 г.
2. Международна конференция „Heinrich Heine und Europa”. София, 1996 г.
3. Международна конференция „Toleranz heute”. София 1997.
4. Билатерална конференция София-Хамбург на тема „ Mythos-Geschlechterbeziehungen-Literatur”. София, октомври 1999 г.
5. Международна конференция :”Мит и криза в немскоезичната литература на ХХ век” София, октомври 2001 г.
6. Международна конференция: „Интеркултуралност и интертукстуалност. Елиас Канети и съвременници”, София, октомври 2005 г.
7. Конференция на специалност Скандинавистика на тема „XVIII век и Северна Европа”. София, 2008 г.
8. Международна конференция: „Културен конфликт и културен трансфер”, София,октомври
9. Втори международен конгрес на германистите от Югоизточна Европа в гр. Велико Търново. Доклад: Fragwürdige Fremde: das Bulgarienbild in den Romanen von Sibylle Lewitsharoff, Kapka Kassabova und Rana Dasgupta (2010)
10. Конференция на тема „Шансове и перспективи пред германистиката на 21 век”, организирана от Шуменския университет ”Св. Константин Преславски”. Доклад: Die Rolle der interkulturellen Germanistik bei der Bekämpfung von Fremd-und Feindbildern. (2010)
11. Международен германистичен конгрес на тема „Sprachen und Kulturen in Inter/Aktion“ („Езици и култури във взаимодействие” ). Солун, май 2011.
12. Юбилейна конференция на специалност Испанистика и португалистика, октомври 2011 г.
13. Юбилейна конференция на катедрата по германистика и скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски”: 125 г. СУ и 90 години от създаването на германистиката в България: Traditionen, Herausforderungen und Perspektiven in Lehre und Forschung, София, октомври 2013 г.
14. Конференция на специалност Балканистика при ФСФ на тема „Балканските езици и литератури. Дивергенция и конвергенция”. София, май 2014 г.
15. Четвърта годишна конференция на СГБ: Schwerpunkte der bulgarischen Germanistik im 21. Jahrhundert, 30.10.-01.11.2014, София.
16. Конгрес на Международното сдружение на германистите, Шанхай, август 2015 г.
17. Конференция на специалност Скандинавистика на тема „Ханс Кристиан Андерсен – отвъд границите и времето”, София, октомври 2015 г.
18. Международна конференция „Flüchtlinge in der deutschsprachigen Literatur“. Берлин/Грайфсвалд, февруари

 

Национални конференции:

 

1. Конференция на ФСФ на тема ”Краят на хилядолетието. Носталгии, раздели и надежди. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София 1999 г.
2. Конференция на ФСФ на тема „Политики на различието, езици на близостта”. София, 2004 г.
3. Конференция на Литературно сдружение „Гьоте в България”: „Колективната памет в разкази на немски език”, София,  декември 2007 г.
4. Юбилейна конференция, посветена на 75-годишнината на проф. д-р Надежда Дакова-Аксентиева. Доклад: Родината и емиграцията в прозата на Алек Попов.(2007)
5. Конференция на Катедрата по германистика и скандинавистика и литературно сдружение „Гьоте в България” на тема „Хайнрих Хайне – нега, ирония и злъч”. Доклад: Хайне и еврейството: за Шекспир, Шайлок и Джесика.(2007)
6. Конференция на Катедрата по германистика и скандинавистика и литературно сдружение „Гьоте в България” на тема: Колективната памет в разкази на немски език. Доклад: Интертекстуалност в романа на Гюнтер Грас Фикс идеи или германците измират. (2008)
7. Конференция на ФКНФ: Eзици и култури в диалог. Традиции, приемственост, иноваторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на ФКНФ, София, ноември 2008 г.
8. Конференция на ФКНФ по повод 120-годишнината на Софийския университет на тема „Езици и култури в диалог – приемственост и новаторство”. Доклад: Добрите съседи спазват дистанцията: За произхода и родината в постмодерното ни съвремие (2008)
9. Конференция на Литературно сдружение „Гьоте в България”: „Немски романтизъм: пътеводни проекти”,  февруари 2009 г.
10. Юбилейна конференция „Perspektiven und Chancen der Germanistik im 21. Jahrhundert“, Шумен, ноември 2010 г.
11. Конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на Любомир Огнянов-Ризор, София, ноември 2010 г.
12. Юбилейна конференция в чест на проф. Б. Богданов на тема „Литература-текст-действителност”. Доклад: Трансформация на античния мит и модели на действителността в драмата на Хайнрих фон Клайст „Пентезилея”.(2010)
13. Конференция на Катедрата по германистика и скандинавистика и литературно сдружение „Гьоте в България” на тема „Немски романтизъм – пътеводни проекти”. Доклад: Представата на немските романтици за бъдещето на Европа.(2010)
14. Трета годишна конференция на СГБ: „Sprachlichkeit der Interkulturalität”, Велико Търново, 30.10.-02.11.2011 г.
15. Конференция на Литературно сдружение „Гьоте в България: „Топографии на любов­та в литературата на немски език”, май 2011 г.

 

       Редакторска дейност    

1. 1. Ruska Simeonova: Die Segmentsysteme des Deutschen und des Bulgarischen. Eine kontrastive phonetisch-phonologische Studie. München: Verlag Otto Sagner, 1989.

 

2.    Thracia. Сборник статии по археология на Българската академия на науките, бр. 9.    София: Издателство на БАН, 1989.

 

      Преводи

Михаел Кунчик, Астрид Ципфел: Въведение в науката за публицистика и   комуникации. София: Фондация „Фридрих Еберт”, 1997.