Проф. д.ф.н. Майа Разбойникова-Фратева

Posted on by

Професионално развитие

проф. дфн Майа Разбойникова-Фратева

 І. Професионална биография

1989 г. – Защита на дисертация в Лайпцигския университет научен ръководител проф. Клаус Шуман,

От 1989 – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”по история на немскоезичните литератури в бакалавърска и магистърска степен.

1989-1994 старши асистент

1994-2002 главен аситент

2002 – хабилитация, придобиване на званието „доцент”

от 2002 г. – член на Факултетския съвет на ФКНФ

от 2000 г. – участия в различни комисии по акредитация на катедрата и атестация на преподавателите;

2008 г. – член на комисията за индивидуални конкурси в раздел „Обществени и хуманитарни науки” към фонд „Научни изследвания”

2006-2010 – член на специализирания научен съвет по литературознание към ВАК

2000-2010 координатор на междууниверситетската програма за научен обмен между Катедрата по германистика и скандинавистика към СУ „Св. Климент Охридски” и Института за нова немска литература към Хамбургския университет

2012 г. присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки” , научна специалност 2.1. Филология (немска литература): ‘Всеки е ковач на собственото си нещастие.’ Мъже и мъжествености в романите на Теодор Фонтане. (‘Jeder ist seines Unglücks Schmied.‘ Männer und Männlichkeiten in Werken von Theodor Fontane, Berlin: Frank und Timme 2011)

2015 – участие в конкурс и избор на академичната длъжност „професор”

 

  1. Научни интереси

Немскоезична литература ХІХ, ХХ и ХХІ век, литературата от жени, феминистична теория и литературна наука, нови литературни теории, джендър-изследвания, биографична литература и фикционални биографични текстове, връзки между литературата и културната памет, междукултурност, транскултурност и трасдиференция, творчеството на Ирмтрауд Моргнер, Криста Волф, Томас Бернхард, Барбара Фришмут, Ана Митгуч, Роберт Менасе, Илзе Айхингер, В. Г. Зебалд, Уве Тим, Теодор Фонтане, Йозеф Рот и др.

  

  1. Специализации

септември-декември 2009 г. стипендиант на ДААД в Хамбург и Берлин (три месеца)

1999 стипендиант на ДAAД в Хамбург (2 месеца)

1990 стипендиант на ÖAD (4 месеца)

Многократни краткосрочни научни специализации в чужбина – в университета в Хамбург и в Хумболтовия университет в Берлин

 

  1. Проектна дейност

Участия в проекти

  1. Международен проект ЕRIK No. ERIC 110060 CP 2 2004 1 DE ERASMUS TN; 01.10. 2004- 01.10.2005 ERIC – European Resources for Intercultural Communication, Fachhochschule Koeln – University of Applied Sciences Cologne, Coordinator: Prof. Dr. Lothar Cern, Project Management: Eva Katharina Kulage
  2. Проект на Факултета по класически и нови филологии на тема: “Разработване на магистърска програма Междукултурна комуникация и медиация към Факултета по класически и нови филологии” договор № 142/2006г. , ръководител на проекта: проф. Албена Василева
  3. Работа по проект BG051PO001–4.3.04-0057, „Устойчиво развитие на човешките ресурси за целите на университетското образование по/на различни езици във Факултета по класически и нови филологии чрез разработване и внедряване на електронни форми на дистанционно обучение“, 2013-2014 г., ръководител на проекта: проф. Албена Василева.

Изготвени са 6 курса за дистанционно обучение.

  1. Ръководна дейност

2003-2006 ръководител на Катедрата по германистика и скандинавистика

 

VІ. Членство в творчески организации:

  1. Член на Сдружение „Гьоте в България”
  2. Член на Съюза на германистите в България
  3. Член на Международното сдружение на германистите

 

VІІІ. Награди:

– 2001: Годишна награда на Съюза на преводачите в България за Ханс Роберт Яус: Исторически опит и литературна херменевтика. Съставител Ангел В. Ангелов. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 484 стр. (съвместно с Ренета Килева).

– 2005: Номинация за националната награда за превод на художествена литература „Христо Г. Данов“, връчвана от Министерството на културата и Община Пловдив за превода на романа „Die Klavierspiеlerin“ от Елфриде Йелинек.

– 2006: Годишна награда на Съюза на преводачите в България за превода на същия роман.

 

 

 

Преподавателска дейност

Майа Разбойникова-Фратева

Бакалавърска степен, задължителни дисциплини:

Всички лекционни курсове и три актуални семинари в бакалавърска степен са подготвени за работа в електронната среда „Мудъл”

Лекционни курсове

  1. Развитие на реализма през ХІХ век: от „Бидермайер” към „Натурализъм” (30 ч.)

Вниманието се насочва към основните исторически, политически и социални характеристики на епохата и тяхната връзка с настъпващите промени в естетическите концепции. Определят се основните характеристики на естетическите платформи на теченията „Бидермайер”, „Формерц”, „Реализъм” и „Натурализъм”. Въвеждат се основните представители на тези течения и най-характерните им творби. Посочват се предпочитаните от всяко течение жанрове и настъпващите трансформации в тях. В задължително избираемите семинари се разработват литературно-исторически или литературно-теоретично ориентирани теми.

 

  1. Модернизъм в немскоезичната литература до 1933 г., емигрантска литература (30 ч.)

Изходна база са основните исторически, политически и социални характеристики на епохата и тяхната връзка с настъпващите промени в естетическите концепции. Определят се естетическите платформи на нови течения като импресионизъм, естетицизъм, нов романтизъм, декадентство, експресионизъм, нова предметност, дадаизъм. Въвеждат се основни представители на тези течения и най-характерните им творби. Особено внимание се отделя на авторите, които творят почти през целия период, без да се причисляват към конкретна школа и които решително обновяват немскоезичната литература в естетико-философски аспект. Вниманието се насочва и към иновацията на жанровете.

В задължително избираемите семинари се разработват литературно-исторически, литературно-теоретични и културологично ориентирани теми. Студентите прилагат различни теоретични модели и имат възможност да се включат в работата по дадена тема с реферати и самостоятелни разработки.

 

  1. Австрийска и швейцарска литература след Втората световна война (30 ч.)

Лекционният курс се спира на развитието на австрийската литература след Втората световна война и специфичните му особености. Проследяват се тенденциите в развоя на основните жанрове. Отделя се внимание на най-важните представители на австрийската литература и произведенията, които най-добре маркират същностните характеристики на тази литература.

Изясняват се основните линии на развитие в швейцарската литература след Втората световна война и се онагледяват с творчеството на най-характерните и значими немскоезични швейцарски автори.

В задължително избираемите семинари се разработват литературно-исторически, литературно-теоретични и културологично ориентирани теми, свързани с Австрия и/или Швейцария. Студентите прилагат различни теоретични модели и имат възможност да се включат в работата по дадена тема с реферати и самостоятелни разработки.

 

Семинари към лекционните курсове:

  1. Литературни жанрове и епохи: Немскоезичната реалистична новела на ХІХ век (актуален от 2013/14 г.) – 30 ч.

Семинарът въвежда участниците в историята и теорията на жанра „новела”. На базата на програмни текстове от ХІХ век стават ясни основни изисквания към реалистичната новела. В съвместна аналитична и интерпретационна работа се търсят основни изводи и заключения относно тематиката, прилаганите художествени похвати и структурата на реалистичната новела. Придобитите знания за новелата на ХІХ век подпомагат общото разбиране за реализма и позволяват да се направи по-ясно и практически изследвано разграничение между реализма на стила „Бидермайер” и реализма от втората половина на века, да се видят и оценят промените в жанра на новелата.

 

  1. Литература жанрове и епохи: Лириката след 1945 г.(актуален) – 30 ч.

Семинарът е тясно свързан с лекционния и изпитен материал. Като изходна база ще послужат различните пoетологични концепции и представи за лириката, добили популярност след 1945г. Оттук ще бъдат изведени и анализирани и тенденциите в развитието на лириката в разглеждания период. В центъра на обсъжданията ще бъдат поставени различните индивидуални стилове и начини на писане. При интерпретациите на отделни лирически произведения студентите ще се упражняват в боравенето с такъв тип текстове. Ще бъдат прилагани различни методи на литературен анализ. Заниманието с лириката ще помогне на студентите да добият представа за общи характеристики на немската литература след 1945 г.

 

  1. Литература и знание: Политики и проблеми на различието (актуален от 2013/14 г.) – 30 ч.

Изходна база е културологичният дебат около проблема за „различието” и ролята на категорията във взаимоотношенията между другото (чуждото) и своето. Обсъждат се различни форми на различието (пол, етническа принадлежност, социална принадлежност, култура, възраст и др.), теоретични подходи и свързаните с тях политики. Във фокуса на заниманията са произведения на австрийски авторки, в които проблемите и политиките на различието се оказват централни.

 

Магистърски програми

 

Магистърска програма: Език – Култура – Превод (актуална)

Задължителна дисциплина:

  • Литература на паметта, памет на литературата – 30 ч.

 

След преглед на теориите за паметта се въвежда и анализира изследването на литературата като неин медиум. Разглеждат се различните подходи – от постструктуралистичните изследвания на интертекстуалността като “памет на литературата” до херменевтичните наблюдения върху изобразяването на спомена в конкретния литературен текст (“памет в литературата”). Литературният текст се наблюдава като пресечна точка на индивидуалните памети и социокултурното измерение на колективната памет. Анализът се съсредоточава върху текстове на Уве Тим, Юлия Шох, В. Г. Зебалд и др.

 

Избираема дисциплина:

  • Културни конструкции: полът във философския и литературен дискурс от 18-ти век до съвременността – 30 ч.

 

Проследява се развитието на изследванията за пола, получило силен тласък от новото женско движение от 70-те години на ХХ век. Дискутира се процеса на проблематизиране на йерархичната структура в отношенията между половете и ролята на конструктивисткото разбиране за пола при теоретично обоснованото отхвърляне на биологизма и неговата привидна предкултурна задължителност. На базата на различни по характер текстове се онагледява процесът на конструиране на представите за жената/ женскостта и мъжа/ мъжкостта от ХVІІІ век насам и аналитично се проследяват промените и разместванията в налаганите културни конструкции.

 

 

 

Списък с публикации

 

І. Монографии

 

  1. Fiktionale Frauenbiographien in der Gegenwartsliteratur. Das Reden vom Geschlecht im Text hinter dem Text. Berlin: trafo 2003, 182 стр.
  2. „Jeder ist seines Unglücks Schmied.“ Männer und Männlichkeiten in Werken Theodor Fontanes. Berlin: Frank und Timme 2011, 326 стр.

  

ІІ. Съставителства

  1. Bogdan Mirtschev, Maja Razbojnikova-Frateva, Hans-Gerd Winter: Mythos und Krise in der deutschsprachigen Literatur des 19. und 20. Jahrhunderts. Germanica Neue Folge 2002. Dresden: Thelem 2004.
  2. Maja Razbojnikova-Frateva, Hans-Gerd Winter (Hg.): Interkulturalität und Nationalkultur in der deutschsprachigen Literatur. Germanica Neue Folge 2003/2004. Dresden: Telem Verlag 2006.
  3. Maja Razbojnikova-Frateva, Hans-Gerd Winter (Hg.): Interkulturalität und Intertextualität. Elias Canetti und Zeitgenossen. Germanica Neue Folge 2006. Dresden: Thelem 2007.
  4. Mark Arenhövel, Maja Razbojnikova-Frateva, Hans-Gerd Winter: Kulturtransfer und Kulturkonflikt. Germanica Neue Folge 2008. Dresden: Thelem 2010.
  5. Емилия Стайчева, Майа Разбойникова-Фратева, Ренета Килева-Стаменова. Хоризонти на филологическото знание. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 2013.
  6. Emilia Dentschewa, Maja Razbojnikova-Frateva, Emilia Baschewa, Reneta Kileva-Stamenova, Radka Ivanowa, Svetlana Arnaudova (Hrsg.): Traditionen, Herausforderungen und Perspektiven in der germanistischen Lehre und Forschung. Sofia: Verlag der St.-Kliment-Ochridski-Universität 2015.

 

ІІІ. Статии

  1. Strukturbildende Funktion des Verhältnisses von Wirklichkeit und dichterische Phantasie, vorgeführt am Werk von Irmtraud Morgner. In: Neofilologus 76 (1992), S. 101-107.
  2. Thomas Bernhard: der “Geistesmensch” und seine Apokalypsen. In: Professor K. Galabov – Gründer der bulgarischen Germanistik. Sofia 1993, 149-153.
  3. Die Essays von Elias Canetti – eine Biographie des Geistes. In: Autobiographie zwischen Fiktion und Wirklichkeit. Internationales Symposium, Russe 1992. St. Ingbert: Röhrig 1997, 63-74.
  4. Wirklichkeitserfahrung und “utopische Denkensart” in einigen Romanen der deutschsprachigen Literatur der siebziger und achtziger Jahre. In: Philologia 1991.
  5. Die politische Wende von 1989 in literarischer Antizipation und Reflexion. In: Sammelband des Symposiums “Ästhetische Positionen in der deutschen Literatur in Umbruchszeiten”, Sofia 1993. Sofia 1997, S. 127-135.
  6. Die österreichische Literatur in Bulgarien. In: Literatur und Kritik,11,1993.
  7. Die diskursive Gefangenschaft des Subjekts. Thomas Bernhards Roman “Frost”. In: Jubiläumsband “70 Jahre Germanistik in Bulgarien”. Sofia: Universitätsverlag „St. Kliment Ochridski“ 1996, S. 430-440.
  8. Ohne einander einander Kind – über das Miteinander. In: Rundbrief 41. April 1994.
  9. Identitätsproblematik in der Mutter-Tochter-Beziehung, untersucht am Roman “Die Züchtugung” von Waltraud Anna Mitgutsch. In: Germanica. Jahrbuch für deutschlandkundliche Studien. 2.Jg./3.Jg. 1995/1996, 175-187.
  10. Die Diagnose der Wirklichkeit. Über den neuen Roman von Christoph Ransmayr. In: Literaturen vestnik, Nr. 35, 6. – 12.11. 1996, S.12 /Диагноза на настоящето.За новия роман на Кристоф Рансмайр. В: Литературен вестник, бр. 35, 6. – 12.11. 1996, стр.12.
  11. Полето е наистина безкрайно. Гюнтер Грас и неговият роман “Ein weites Feld”. В: Литературен форум, бр.6, 12.-18.02.1997, стр. 8./ Das Feld ist wirklich unendlich weit. Günter Grass und sein Roman “Ein weites Feld”. In: Literaturen forum, Nr.6, 12.-18.02.1997, S. 8.
  12. Wie entsteht eine Romanheldin oder Das Glücksgebot in den Maskeraden der Weiblichkeit. Renate Welshs “Das Lufthaus”. In: Jura Soyfer. Internationale Zeitschrift für Kulturwissenschaften. H.4/1997, стр. 31-37.
  13. Die frühe Lyrik von Heinrich Heine. In: Heine im Hochschulunterricht. Hrsg. von Goethe-Institut, Sofia 1997.
  14. Погледи към новата австрийска литература. В: Литературен вестник, бр. 11, 18-24.03.1998, стр. 9-11.
  15. Der Eintritt der Power-Frau in die bulgarische Literatur. In: Hannelore Scholz, Penka Angelova, Nikolina Burneva (Hg.): Auf-, Um-, Ausbrüche in Ost und West. Nation-Kultur-Geschlechterverhältnisse. Berlin: Trafo 1999, 119-126.
  16. Der Demeter-Mythos bei Irmtraud Morgner und Barbara Frischmuth: von dem feministischen “Bunker” zum “leeren Rahmen an der Wand”. In: Mythos-Geschlechterbeziehungen-Literatur. Germanika. Jahrbuch für deutschlandkundliche Studien. 7. Jg. 2000, Dobrodan: ALJA Verlag 2000, 189-210.
  17. Ganka Naidenova-Stoilova. In: Internationales Germanistenlexikon. Berlin, New York: Walter de Gruyter 2003, с.1306-1307
  18. Der autobiographische Effekt des biographischen Erzählens: zwei Frauen im Spiegel des Textes. In: “Women’s Autobiography”, ed. By Gisela Shaw, Oxford ets. 2000, S. 229-248.
  19. Die Frauenbiographien an der Grenze zwischen Frauenforschung und Geschlechterforschung. In: Akten des 10. Internationalen Germanistenkongresses Wien 2000, Bd. 10: Geschlechterforschung und Literaturwissenschaft. Bern: Peter Lang 2003, S. 79-85.
  20. Ilse Aichinger: “Die größere Hoffnung”. Die Überwindung von Realitäten im Schweigen der Erinnerung. In: Winter, H.- G. (Hg.): “Uns selbst mussten wir misstrauen.“ Die „junge Generation“ in der deutschsprachigen Literatur. Hamburg München 2002, S. 292-307.
  21. Die Italienreisen finden in Deutschland statt. Über Hans-Ulrich Treichels Roman „Der irdische Amor“.In: Maja Razbojnikova-Frateva, Hans-Gerd Winter (Hg.): Interkulturalität und Nationalkultur in der deutschsprachigen Literatur. Dresden: Telem Verlag 2006, S. 271- 285..
  22. Vorwort zum Konferenzband „Interkulturalität und Nationalkultur“(zusammen mit Hans-Gerd Winter). Germanica. Neue Folge 2003/2004. Dresden: Thelem Verlag 2006.
  23. Krise, Erinnerung und Mythos in Ilse Aichingers Roman “Die größere Hoffnung”. In: Mythos und Krise in der deutschsprachigen Literatur des 20. Jahrhunderts. Dresden: Thelem 2004, 237-245.
  24. „Sehr weiblich“, “hysterisch“ und „hexenhaft“: Von der Schwierigkeit, eine Heldin zu haben. Ingeborg Drewitz’ Bettine-Buch. In: Becker-Cantarino, Barbara; Stephan, Inge (Hg.): Von der Unzerstörbarkeit des Menschen. Peter Lang, Bern 2005, 349-356.
  25. Интервю с Роберт Менасе: В: в-к Култура, 18.06.2004, S. 11.
  26. Изгонените от ада и напусналите историята. В: в-к Култура, София, 18.06. 2004, с. 10-11.
  27. О, Йелинек, о спасение. В: в-к Култура, 15.10.2004, S. 3.
  28. Невъзможни трансфери. За Елфриде Йелинек. В: в-к Детонация, ноември 2004, S. 9.
  29. Теодор Щорм: Реалности на любовта. Предговор към: Теодор Щорм. Новели. Издателство Жар, София 2004.
  30. Die eigentlichen Gründe und die fremden Hintergründe. Zur exotischen Kulisse im Werk von Robert Menasse. Аkten des XI. Internationalen Germanistenkongresses, Bd. 9. Bern, Berlin u.a.: Peter Lang 2007, 167-171.
  31. Wovon zeugt der Ohrenzeuge oder die Erfindung des interkulturellen Hörens. In: Maja Razbojnikova-Frateva, Hans-Gerd Winter (Hg.): Elias Canetti und Zeitgenossen. Interkulturalität und Intertextualität. Germanica Neue Folge 2006. Dresden: Thelem 2007, S. 149-159.
  32. Vorwort zum Konferenzband „Elias Canetti und Zeitgenossen“ (zusammen mit Hans-Gerd Winter). Dresden: Thelem 2007, S. 11-21.
  33. Familiengeschichten in fiktionalen Frauenbiographien. In: Christian von Zimmermann, Nina von Zimmermann (Hg.): Familiengeschichten. Biographie und familiärer Kontext seit dem 18. Jahrhundert. Frankfurt, New York: Campus 2008
  34. Фикционалната биография в немскоезичната литература и феминистичното мислене през последните десетилетия на ХХ век. В: Човекът в текста. Юбилеен сборник в чест на Стоян Атанасов, изд. от Дина Манчева. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски” 2008, стр. 207-218.
  35. Barbara Frischmuth. Der fremde Nachbar. In: Iris Hipfl, Raliza Ivanova (Hg.): Österreichische Literatur der Gegenwart. St. Ingbert: Röhrig 2008, S. 107-120.
  36. Кодовете на изкуството. Някои наблюдения върху творчеството на Теодор Фонтане. В: Светлана Арнаудова (съставител): Литературни пространства без граници. Юбилеен сборник в чест на Надежда Дакова. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски” 2009, с. 183-196.
  37. Das geliebte Fremde. Die Biographeme von W.G.Sebald. Internationale Konferenz „Kulturtransfer und Kulturkonflikt“ Sofia 2008. Germanica Neue Folge. Dresden: Thelem 2010, S. 42-54.
  38. Vorwort zum Konferenzband „Kulturtransfer und Kulturkonflikt“ (zusammen mit Hans-Gerd Winter). Dresden: Thelem 2010, S. 9-15.
  39. Auf der Suche nach der vergangenen Zeit. Erinnerungsstrukturen und -medien in der Erzählung „Max Aurach“ von W.G. Sebald. В: Николина Бурнева (издател): Колективната памет в разкази на немски език. Велико Търново: ПИК 2009, с. 143-158.
  40. Пътуванията на д-р Кафка. Теория и практика на биографемите при В. Г. Зебалд. В: Езици и култури в диалог. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 2010, с.331-339.
  41. Роберт Музил: Човекът без качества. Под лупата на текста. В: “Култура”, бр. 26.02.2010, с. 6-7 (13 с.).
  42. Spuren des Romantischen: Liebe, Ehe, Ehebruch in Theodor Fontanes „L’Adultera“. В: Немски романтизъм: пътеводни проекти (под редакцията на Николина Бурнева). Велико Търново: ПИК 2011, 301-336.
  43. Männer und Männlichkeiten. Zum Beispiel Innstetten. In: Vladimir Sabourin, Vladimira Vladova (Hg.): Philologie und Kulturwissenschaft in der Wende. Festschrift zum 60. Geburtstag von Penka Angelova. Велико Търново: Университетско издателство 2011, 94-113.
  44. Истории за историята. В: в-к “Култура”, 18.06.2010, с. 2.
  45. Пътят на другите: от политически феминизъм към джендър-изследванията. Немски перспективи. В: Език на културата и култура на езика. Сборник научни статии в чест на проф. дфн Ана Димова. София: Фабер 2012, с. 198-209.
  46. Der Generationsaussteiger. Beobachtungen über den Roman „Graf Petöfy“. In: Grucza, Fr.; Zhu, Jianhua (Hg.): Vielheit und Einheit der Germanistik weltweit. Akten des XII. Internationalen Germanistenkongresses Warschau 2010. Bd. 11, Fr./M.a.: Peter Lang. 2012, S. 277-282.
  47. За литературния шок и възмущението. в-к Култура, бр. 6, 15.02.2013, с. 9 (10,5 стр.)
  48. Трилогия на целостта. За „Сомнамбулите” на Херман Брох. В: Култура, бр. 15 от 19.04.2013, с. 9. (12 стр.)
  49. Пледоария за междукултурното разбирателство. За някои аспекти в творчеството на Барбара Фришмут. В: Horizontes do saber filologico. Sofia: Edotora Universitaria Sveti Kliment Ohridski 2014, с. 356-365.
  50. Literatur als „Porta Orientis“. Betrachtungen zur kulturellen Pluralität im Werk von Barbara Frischmuth. Internationales Kolloquium 2012, Belgrad. In: Harald Haselmayr, Andrea Corbea-Hoisie (Hg.): Pluralität als kulturelle Lebensform. Wien: LIT Verlag 2013, 173-189.
  51. Immer Ärger mit Robert Schneider. Kurze Betrachtungen zum Werk. Immer Ärger mit Robert Schneider. Kurze Betrachtungen zum Werk. В: Чуждоезиковото обучение днес. Юбилеен сборник по повод 65-годишнина на проф. Павлина Стефанова. София: Нов български университет 2013, 270-280.
  52. Weibliche Generationszugehörigkeit. Betrachtungen anhand der Frauenfiguren von Theodor Fontane. В: Хоризонти на филологическото знание. Юбилеен сборник по повод 100-годишнината от рождението на проф. Любомир Огнянов-Ризор. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 2013, с. 96-107.
  53. Фридерике Брун и космополитният литературен проект. Сборник от конференция “ХVІІІ век и Северна Европа”. В: Елизария Рускова (ред.): XVIII век и Европа. Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 2013, с. 240-248.
  54. Майа Разбойникова-Фратева: Emotionalität und Männlichkeit im späten Jahrhundert, untersucht an Werken von Theodor Fontane. В: Езикът: Наука и практика. Юбилеен сборник по повод 65-тата годишнина на проф. дфн Мария Грозева-Минкова. София: НБУ 2014, 450-464.
  55. Трансформациите на скандала. В: сп. Литературата, кн. 12/2012 (2014), с.59-83.
  56. Корективното спомняне в литературния текст. За напрежението между индивидуален спомен и комуникативна памет в романа „Например брат ми” на Уве Тим. В: Амелия Личева и др. (съст.): Езици на паметта в литературния текст. Велико Търново: Фабер 2014, 398-405.
  57. Literatur als „Medium kultureller Selbstauslegung“. In: Germanistentreffen. Sprache-Kommunikation-Verständigung, Veliko Tarnovo: Universitätsverlag „Hll. Kyrill und Method“, 2012, 428-434.
  58. Dimensionen des literaturwissenschaftlichen Unterrichts im Studium der Germanistik. В: Перспективи и шансове на германистиката през ХХІ век. София: Фабер 2012, с. 55-62.
  59. Приказки за приказките. Един съвременен литературен проект. Доклад на конференция 2013. Под печат.
  60. Für wen schreibt der bulgarische Auslandsgermanist. Konferenzbeitrag, Konferenz des BGV, Oktober 2014. In: Maria Grozeva-Minkova u. a. (Hg.): Germanistik in Bulgarien, S. 171-179.
  61. Предимства и проблеми при прилагане на електронни форми за дистанционно обучение в преподаването на литературоведски дисциплини. Доклад на заключителна конференция по проект на ФКНФ за внедряване на дистанционни форми на електронно обучение. Доклад и презентация (12.12.2014). Електронна публикация : http://asarida.com
  62. Germanistische Literaturwissenshaft auf Bulgarisch. IASL/online (9 стр., пуликувано)
  63. Die Figur von Innstetten im „Effi Briest“- Film von Rainer Werner Fassbinder. В: Сборник „20 години от създаването на специалност скандинавистика”, под печат.
  64. Männlichkeit und Krieg im Roman „Radetzkymarsch“ von Joseph Roth
  65. Konferenz Brno 26.09.2014. Im Druck.
  66. Zur Raumproblematik in Marlen Haushofers Roman „Die Wand“. Konferenz Wroclaw 18.10.2014. Im Druck.
  67. „Работа с миналото”: Увод към превода на откъс от студията на Александър и Маргарете Мичерлих „Неспособността за тъгуване”. В: Литературен в-к, 22-28.04.2015, бр. 16, с. 12.
  68. Войнска мъжественост и декадентска криза в романа на Йозеф Рот „Гробницата на капуцините”. Доклад на конференция на ФКНФ, април 2015 г., под печат.
  69. Филологията и филологиите. Паралелни светове. Доклад на конференция на ФСФ, 24.04.2015 г.
  70. Erfahrungen mit Differenz und Transdifferenz im Werk von Barbara Frischmuth. In: Emilia Dentschewa u.a.(Hg.): Traditionen, Herausforderungen und Perspektiven in der germanistischen Lehre und Forschung. Sofia: Verlag der St.-Kliment-Ochridski-Universität 2015, S. 267-281.

 

ІV. Доклади 2000 – 2015г.

Участия в национални конференции с доклад

 

  1. Конференция „Österreich-Literatur zwischen den Kulturen“, Велико Търново, 30. – 31. октомври 2006 г.
  2. Първа годишна конференция на СГБ, Велико Търново, 12. – 14.10.2007 г.
  3. Конференция на ЛС „Гьоте в България”: „Колективната памет в разкази на немски език”, София, 14.12.2007 г.
  4. Конференция в чест на проф. Надежда Дакова: „Литературни пространства без граници”, София, 03.- 04.12.2007.
  5. Конференция на ФКНФ: Eзици и култури в диалог. Традиции, приемственост, иноваторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на ФКНФ, София, 14-15 ноември 2008 г.
  6. Конференция на ЛС „Гьоте в България”: „Немски романтизъм: пътеводни проекти”, 2009 г.
  7. Юбилейна конференция „Perspektiven und Chancen der Germanistik im 21. Jahrhundert“, Шумен, 8.-11.2010 г.
  8. Научна сесия, посветена на 100-годишнината от рождението на Любомир Огнянов-Ризор, София, 17.11. 2010 г.
  9. Трета годишна конференция на СГБ: „Sprachlichkeit der Interkulturalität”, Велико Търново, 30.10.-02.11.2011 г.
  10. Конференция на ЛС „Гьоте в България: „Топографии на любов­та в литературата на немски език”, 13.05.2011 г.
  11. Филологически хоризонти на познанието – 16 и 17 ноември 2012 г., София, ФКНФ
  12. Юбилейна конференция на катедрата по германистика и скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски”: 125 г. СУ и 90 години от създаването на германистиката в България: Traditionen, Herausforderungen und Perspektiven in Lehre und Forschung, София, окт. 2013 г.
  13. Конференция на специалност „Скандинавистика”: „Приказката като жанр и традиция в Северна Европа”, София, 14.11.2013 г.
  14. ФСФ: „Езици на паметта в литературния текст”, София, 26 и 27 април 2013 г.
  15. Четвърта годишна конференция на СГБ: Schwerpunkte der bulgarischen Germanistik im 21. Jahrhundert, 30.10.-01.11.2014, София.
  16. Юбилейна конференция на ФКНФ: Филологията – класическа и нова, 03.04.2015, София.

 

Участия в международни конгреси и конференции с доклад

  1. Конгрес на Международното сдружение на германистите, Виена, септември 2000 г.
  2. Конгрес на германистите от Югоизточна Европа, 22.-24.06.2000 г., Велико Търново.
  3. Международна конференция :”Мит и криза в немскоезичната литература на ХХ век”, 05.06.10.2001, София.
  4. Международна конференция на тема: „Ingeborg Drewitz im literarischen und politischen Feld der 50er bis 80er Jahre”, Берлин, ноември 2003 г. Международна конференция: „Интеркултуралност и национална литература”, София, 9.-11.10.2003.
  5. Конгрес на Международното сдружение на германистите, Париж, август 2005 г.
  6. Международна конференция: „Интеркултуралност и интертукстуалност. Елиас Канети и съвременници”, София 2005 г.
  7. Международна конференция: „Familiengeschichte und Biographie”, Bern, 04.-06.10. 2006.
  8. Международна конференция: „Културен конфликт и културен трансфер”, София,-13.10.2008.
  9. Конгрес на Международното сдружение на германистите, Варшава, 2010 г.
  10. Kolloquium der Österreich-Bibliotheken im Ausland, 23-29.09.2012: Pluralität als kulturelle Lebensform, Belgrad-Novi Sad.
  11. Kolloquium der Österreich-Bibliotheken im Ausland, 20-27.09.2014: Krieg und Frieden im mitteleuropäischen Raum. Historische Gedächtnis und literarische Reflexion, Prag-Brünn.
  12. Международна конференция: „Der imaginierte Ort, der (un)bekannte Ort… Zur Darstellung des Raumes in der Literatur”, -18. Oktober 2014, Вроцлав.
  13. Международна конференция на ФСФ: Филологическият проект – кризи и перспективи, 24-25 април 2015 г.
  14. Конгрес на Международното сдружение на германистите, Шанхай, август

 

  1. Учебник:

Herausforderung Literatur. Ein literarisches Lese –und Interpretationsbuch für die 11. Klasse. София: Просвета 2003.

 

VІ. Рецензии

 

  1. За злото като теологическа, психологическа и естетическа категория. Рецензия. В: Проглас. Филологическо списание. 2008, кн. 1 (година ХVІІ), стр. 165-168.
  2. Чуждото българско. Ново изследване върху присъствието на България в немскоезични текстове от ХІХ век. Рецензия върху изследването на Николай Чернокожев „България. Стереотипи и екзотика”. София: УИ „Св. Климент Охридски” 2013г. В: Чуждоезиково обучение, год. ХL, кн. 5, 2013, с. 694-699.
  3. Germanistische Literaturwissenshaft auf Bulgarisch. IASL/online (9 стр.)

http://www.iaslonline.de/index.php?vorgang_id=3827

  1. Завръщането на „красивата душа”. В: Литературен вестник, бр. 2 (2014), 14.-20.01.2015, с. 5. http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1429.pdf
  2. Разходки и кулиси. По повод превода на „Разходката“ от Роберт Валзер. Под печат в сп. „Литературата”, кн. 15, 2014, с. 186-201.

 

VІІ. Научно редакторство

 

Жерар-Жорж Люмиер: Кафка, превод Георги Цанков, Рива 2000

Паул Целан: Ничията роза, превод Ана Димова, издателско ателие Ab, 2001

 

VIII. Преводи след 2000 г.

  1. Sigrid Berka, Susanne Moser u.a. (Hrsg.): Феминистична философия, София, Наука и изкуство, 2000. (пр. Майа Разбойникова-Фратева и Станислава Друмева)
  1. Елфриде Йелинек: Пианистката. Роман. Издателство Фигура. София 2005
  2. Milev, G. Die moderne Poesie.Notizen und Ideen. Übersetzung aus dem Bulgarischen von Maja Razbojnikova-Frateva. In: Bulgarien zwischen Byzanz und dem Westen. Band 1: Zoe. Schriftenreihe des Zentrums Osteuropa. Herausgeber A. Lauhus. Köln, 2008, S. 123-138.
  3. Михаел Лимберг: Херман Хесе. София: Рива 2009 г., 179 с.

Справка за произведенията на Херман Хесе, преведени на български език, изготвена от М. Р.-Ф., с. 180-181.

  1. Преводи разкази:

А. Кристиане Нойдекер: Кой има лек против страшните сънища? В: Литературен вестник 2014

Б. Катрин Шмит: Хубаво парче земя, под водата 13.01.2014

Шаран en bleu 09.01.2014

http://www.public-republic.com/magazine/2014/01/118587.php

  1. Александър и Маргарете Митчерлих: Неспособността за тъгуване и свързаният с нея германски начин да обичаш. Откъси от есето. В: Литературен вестник, 22-28.04.2015, с. 12-13 (13 с.)